Алисия и теоремата за безкрайната любов
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
АЛИСИЯ И ТЕОРЕМАТА ЗА БЕЗКРАЙНАТА ЛЮБОВ
от Майте Уседа
размер: 432 стр.
цена 19,95 лева
ISBN 978-954-26-2250-5
превод: Светослава Славчева-Бонева
Любовна история с привкус на вино, възприятие за комизъм и неистини
Очаквайте на 25 юли!
За книгата
Когато брачният партньор ѝ умира при безразсъден случай, Алисия наследява фамилната винарна на остров Майорка и кучето му. Единственият проблем е, че тя няма никаква визия по какъв начин се прави вино. Също по този начин не обича кучета.
Шест години по-късно винарната е изправена пред финансов провал, а домашният ѝ любим се отнася към нея с равнодушие. Алисия се усеща безпределно самотна. Нима ориста е толкоз жестока, че не желае да ѝ даде втори късмет за благополучие?
Тогава в живота ѝ се появява Марко: млад и прелъстителен корсиканец, а на всичкото от горната страна и агроинженер, който е подготвен да даде на Алисия всичко, от което тя се нуждае. Въпреки това интуицията ѝ подсказва, че Марко е прекомерно добър, с цел да е същински. И се оказва права – сексапилният мъж с тайнствен взор крие минало, което може да унищожи всички очаквания на Алисия, както и нежната ѝ обич.
Интервю с Майте Уседа
Майте Уседа е родена през 1967 година в град Овиедо, Северна Испания. По съвет на околните си приключва бизнес информатика – „ специалността на бъдещето “, само че след години работа в разнообразни браншове, тя записва обществена активност – дисциплинираност, която се пробва да направи света по-добро място. Въпреки това нейната най-голяма пристрастеност си остава музиката. От дете свири на китара, композира песни и през 90-те е част от музикална група. Скокът от писане на песни към писане на романи е просто идната стъпка напред, метод да направи по-обширни историите, които измисля в няколко строфи.
Стилът на Майте Уседа се отличава с непринудените си разговори, които незабавно ни карат да почувстваме героите като същински. Един от персонажите в романа ѝ „ Алисия и теоремата за безкрайната обич “ е колумбиец и авторката влага доста старания, с цел да може читателят да „ чуе “ достоверната колумбийска тирада. В този смисъл прозата на Майте е обгрижена и елегантна, обогатена от прелестно възприятие за комизъм и огромна доза оптимизъм. Дори най-драматичните моменти тя смекчава с подигравателен и занимателен език.
В момента Майте живее дружно със фамилията си в една вила на брега на Атлантическия океан.
Ще ни разкажете ли малко повече за креативния си път?
Родена съм в провинция Астуриас, в Северна Испания. Учих бизнес информатика и работих в разнообразни браншове, а когато се омъжих, се реалокирах в Мадрид. След раждането на сина ми се грижих за него и в това време се записах да изучавам обществени действия – дисциплинираност, която е доста по-близка до мен.
През 2009 година започнах да пиша първия си разказ „ Кулата на ангелите “, с цел да ревизира дали съм способна на сходно нещо. В края на 2012 година я разгласих в платформата на „ Амазон “ и позитивните мнения ме въодушевиха да продължа да пиша.
През 2014 година в същата платформа разгласих „ Любов за Ребека “. Романът беше в класацията за бестселъри на „ Амазон “ в продължение на 300 дни и беше преведен на британски и немски. След този триумф редакторът Емилио Алби от издателство „ Планета “ се свърза с мен. Каза, че е харесал книгата ми и когато довърша идната, да му пиша. Осем месеца по-късно я изпратих със боязън в сърцето. За благополучие, харесаха „ Алисия и теоремата за безкрайната обич “ и ѝ дадоха късмет.
За какво се споделя в „ Алисия и теоремата за безкрайната обич “?
В романа се споделя за намирането на половинка в интернет, за изгодите и неудобствата на обществените мрежи и уеб сайтове за запознанства. 40 % от дамите, които търсят връзка, го вършат в интернет, а 40 % от мъжете я търсят в кръга си от познанства. Тези данни ме изненадаха, тъй като се оказва, че огромен % от мъже и дами са обречени в никакъв случай да не се намерят.
Какъв е жанрът на книгата и към каква публика е ориентирана?
Смятам, че романът е нещо приблизително сред чиклит и модерна сантиментална история. Насочен е към всички фенове на сантименталния род, които също се любуват на щипка конспирация, малко тайнственост и доста занимателни обстановки.
Разкажете ни за героите си.
Алисия овдовява рано и няма деца. Съпругът ѝ е бил винар от Майорка и след гибелта му тя би трябвало да се захване с бизнеса. Алисия обаче не знае нищо за лозята и би трябвало да се научи бързо. А би трябвало и да се грижи за кучето на брачна половинка ѝ, което на всичкото от горната страна я ненавижда, тъй като я свързва с изгубването на господаря му. След шест години непрестанна битка за поддържането на винарната и на прага на четиресетте, взема решение да се обърне към уебсайт за запознанства. Така среща Марко – прелъстителен корсиканец с обширни знания за винарството, който наподобява съвършен за нея.
Какво е необикновеното в „ Алисия и теоремата за безкрайната обич “?
Романът е написан с доста мощно възприятие за комизъм. Перипетиите на героинята, разказани от самата нея, са извънредно занимателни. Реших да напиша историята от първо лице, с цел да ѝ придам чувство за непосредственост и достоверност, даже и осъществяването да е по-сложно и изпълнено с опасности.
Освен това желаех да напиша история, която се развива във винарска маза. А в Испания има доста малко дами, притежатели на такива мазета, и по една случайност по-голямата част от тях са в Майорка. Благодарна съм на Кати Рибот от винарна „ Галмес и Рибот “ за това, че беше моята учителка и че ме направляваше с опитност и опит в света на виното. Беше наслаждение да се срещна с нея и да посетя биолозята ѝ.
В последна сметка и с помощта на всичко това, съгласно мен, се получи едно отлично лятно четиво.
Откъс
Представете си група маймуни, седнали пред няколко пишещи машини. Или още по-добре, представете си един милион маймуни, които пишат на машина по 10 часа дневно.
Какво мислите, че ще се случи?
Правилно, познахте. Отговорът е нищо или най-вече ще станем очевидци на безсмислено прахосани тонове хартия и един милион изпотрошени пишещи машини.
Но представете си, че вместо един милион маймуни вземем безконечен брой маймуни, които случайно тракат по клавишите на безчет машини в продължение на безконечен откъслек от време. Мислите ли, че ще съумеят да произведат логичен текст?
Отговорът е да.
Макар и мощно да се колебая, тъй като никой няма да стои и да чака на другия завършек на безкрая, с цел да види какво са свършили маймуните. Но щом бащите на статистиката настояват това, коя съм аз, с цел да го оборвам?
Работата е там, че в случай че приложа тази теорема в моя живот, това почти значи, че в случай че вероятността да се срещна със свободен мъж в случаен ден е 0,6 на 100, а вероятността този мъж да ми хареса е 0,4 на 100, то вероятността и двете събития да се случат в един и същи ден е 0,6 x 0,4 = 0,24 на 100.
А това си е много незначителна възможност.
Така стана ясно и математически потвърдено, че е по-лесно маймуните да препишат на машина „ Дон Кихот “, в сравнение с аз да си намеря гадже.
Освен в случай че времето ми на този свят не нарасне до безспир. Което е невероятно.
Не е ли депресиращо?
Забележка: Никога не съм била добра по математика, тъй че спестете си мненията.
След като се опознахме малко, позволете ми да ви кажа, че моето име е Алисия Андраде и съм на трийсет и девет години. Аз съм междинна на растеж, със едва телосложение и имам най-непокорната коса в страната. Ако катеричка скочи върху главата ми от короната на някой бор, ще се оплете като рак в рибарска мрежа. Но този факт, несъмнено, не е толкоз значим за актуалната история.
По-важното е, че на тези години стигнах до следното умозаключение за живота: щастието е изменник.
Но не в смисъл „ обръщам ти тил и не се занимавам с теб “, а „ повеждам те за ръка до върха на света и когато си най-благодарна, доверчива и спокойна – изключително последното – те бутам от ръба на скалата “.
Свободно рухване.
Съжалявам, че се вързвам на тези неща, и може би си мислите, че към този момент съм остаряла, с цел да имам вяра, че цялостното благополучие е непрекъснато положение на човешкото създание, само че истината е, че си имам аргументи.
Освен това се усещам безусловно объркана, което е нетипично за мен.
Аз съм практична жена. Когато желая нещо, се пробвам да го реализира, без да се възнамерявам изключително за последствията. Не знам дали това е минус или позитивно качество, допускам, че зависи от обстановката, само че от известно време ме връхлитат странни мисли за самотата и екзистенциалната праз-кой самонастанил се клошар, който отхвърля да се изнесе от къщата ти без опозиция.
Тогава разбрах, че би трябвало да направя нещо по въпроса. Все още бях млада и статистически видяно, в случай че не се случеше нещо неприятно, се очакваше продължителността на живота ми да е към осемдесет години. Как щях да запълня цялото оставащо ми време? С пачуърк? Та аз даже не можех да произнеса думата!
Бях сама, или по-точно бях останала сама. И макар че събрах храброст и съумях да продължа напред без вреди за прочувственото си здраве, истината е, че постоянно ми идваше да размахам бялото знаме.
Да го размахам и да го разкъсам.
А след това невъзмутимо да го подпаля. Или още по-добре – да го дам на кучето да си бърше задника в него, както правеше на килима ми.
Проклето пес.
Песента ми беше изпята. Така се усещах и нищо не можеше да смекчи унинието, което ме тровеше. Какво можех да чакам от живота? Вторият късмет – когато нещата в действителност се получават – се дава единствено във филмите или в книгите.
И се разиграва в следните сюжети:
Мъжът ти те зарязва, само че в теб се влюбва съседът ти, който е акушер-гинеколог, готин и на всичкото от горната страна занимателен. И той обича кучета като теб. Мъжът ти те зарязва, само че се запознаваш с любовта на живота си на опашката в супермаркета единствено три дни по-късно. Мъжът ти не те зарязва, ти го зарязваш, тъй като е смотаняк и в никакъв случай не те е правил щастлива. На идващия месец оперативният управител на компанията ти се пенсионира и се влюбваш в наследника му. И той в теб. Мъжът ти не те зарязва, нито ти го зарязваш. Всъщност той е починал и ти си останала сама и също така травмирана. Но на погребението му се запознаваш с непосредствен негов другар, който е пристигнал на опелото чак от Индия, където работи като доктор в една Неправителствени организации. След шест месеца заминаваш да живееш с него в Аурангабад.
Харесват ли ви тези оферти?
Само че забравете за тях! Никога няма да ви се случи сходно нещо!
Кой се е срещнал с любовта на живота си на опашката в супермаркета? Нека вдигне ръка. Ако си смъртоносно красива и неустоима персона, не влизаш в средностатистическия случай, тъй че си смъкна ръката.
В действителния живот нещата са по-скучни и това всички го знаем, и в случай че не сте по-малко взискателни и от екипа за посетители на някое токшоу, ще ви се наложи много да се потрудите, с цел да ви се даде втори късмет.
Шансовете понижават правопропорционално с повишаването на годините ви.
Да, незаслужено е, само че няма гише „ Рекламации “.
Заместете променливата „ брачен партньор “ с сътрудник, другар, гадже, „ приятелогадже “, „ другар за секс “ или който и да е различен термин, прилягащ на интимния ви приятел, и понятието „ самотност “ ще си остане непроменено и дразнещо непоклатимо през целия ви живот.
От друга страна, в романите младите вдовици провокират най-голяма жалост, тъй като умрелият брачен партньор най-често, дори наложително е незабравим мъж, който мъчно би могъл да бъде заместен. Но не и невероятно. Накрая постоянно изниква някой впечатляващ господин, който с лека ръка прави по този начин, че споменът за умрелия да се изпари в отвъдното и да потъне в давност в отсамното.
Освен в „ Призрак “.
Нали ме разбирате?
В действителния живот всичко е… по-сложно (в широооокия смисъл на думата). И то освен с втория късмет в любовта, с първия също (или там колкото пъти решите да пробвате).
Ако не вярвате, питайте мен, която бях една от тези вдовици, чийто необикновен брачен партньор е умрял напълно рано.
Преди шест години.
ШЕСТ!
И къде е вторият ми късмет? Заведен в досието „ Невъзможни случаи “?
Казват, че бракът е като асансьор; всички, които са извън, желаят да влязат и тези, които са вътре, желаят да излязат. Аз бях вътре, усещах се уютно и в добра компания, само че вратите на моя асансьор се отвориха ненадейно и ме изритаха на открито.
Толкова е просто.
Сега си вътре, след това не си.
Много ми се искаше да привикна със самотата и наличието ѝ да не ме изтезава толкоз. Но за какво беше толкоз мъчно? Защо не се помирявах? Понякога си мислех, че когато животът ни дава и ни лишава, го прави с някакъв предумисъл. Навярно желае да ни насочи към ориста ни. Но на мен ми беше пъклен мъчно да приема новото си съществуване. Преди имах всичко, бях докоснала небесата с върха на пръстите…
А след това го изгубих.
Но първите години в самотност не бяха най-тежките. Наскоро осъзнах, че нищо няма да се промени, в случай че не взема живота си в свои ръце. Бъдещето ми зависи единствено и само от мен. Нито от ориста, нито от провидението, нито от героите в сантименталните филми, в които, въпреки това, също нямам доверие.
Обаче аз съм подобен дебелоглав, че в случай че ориста се е прицелила със смъртоносното си оръжие в краката ми, аз започвах да подрипвам.
Въпреки че даже и по този начин беше невероятно да я избегна.
Затова взех решение да се възползвам от услугите на една онлайн организация за запознанства, чийто притежател, Нина Попова, като се изключи че беше рускиня, беше най-екстравагантната и загадъчна жена, която бях срещала. Бях се срещнала с нея преди две години и тя се зае напълно съществено със задачата да ми търси мъж. Не знам за какво го взе толкоз драговолно, може би ме е съжалила или пък е видяла в мен обезверена жена. Каквато и да е била повода, аз одобрих предлагането ѝ с предчувствието, че нещо в живота ми ще се преобърне, въпреки че по това време единственото, което действително се промени в живота ми, беше мъглявата ми концепция за мъжете.
Първият от листата беше Санти, гимназиален преподавател от Валенсия.
Възраст: 42.
Семейно състояние: разграничен.
Деца: 2.
Положителни черти: просветен и естествен външен тип.
Отрицателни черти: дълбока злост към някогашната му; най-после чак аз я намразих. Също по този начин имаше странния табиет да си бърка в лявото ухо с нокътя – непоносимо дълъг и извит – на дребния пръст.
Не стигнахме до интимности.
После излязох с Давид, притежател на ресторант в Менорка.
Възраст: 46.
Семейно състояние: разведен.
Деца: 1.
Положителни черти: доста сладкодумен, съдбоносен и също така купуваше вино от моята маза.
Отрицателни черти: външният му тип беше… ммм… Да се ограничим единствено до това, че имаше външен тип. Точка. На втората среща ми показа в детайли обобщение на любовните си умения. Нямаше трета среща.
Не стигнах до интимности с него, само че след известно време синът му ми изпрати известие, в което ми оферираше тройка.
Отговорих му доста учтиво – родителите ми и монахините от „ Робини на Светото сърце Исусово “ не бяха възпитавали мен и сестра ми Вирхиния във вербална експанзия – и го подканих общително да върви на майната си.
Накрая излязох с Жауме, търговец от Майорка, който доста пътуваше.
Възраст: 40.
Семейно състояние: самостоятелен.
Деца: няма, доколкото знае.
Положителни черти: радостен, жизнеспособен, интелигентен.
Отрицателни черти: прекомерно радостен, прекомерно жизнеспособен и прекомерно интелигентен.
Стигнахме до интимности, само че един ден отпътува на едно от пътешествията си и не го видях повече. Не ми разруши сърцето; в реалност не изпитах нищо. От началото знаех, че не е мъжът на живота ми. Забравих за него незабавно щом си помислих, че веднага като не намирам човек, който да обичам, то е единствено по моя виновност.
Бях станала… взискателна!
Неприятна дума.
Никога нямаше да си намеря мъж.
Въпреки че в своя отбрана би трябвало да отбележа, че и офертите на пазара не бяха да скачаш от благополучие. На моята възраст, на крачка от четиресетте, единствените свободни мъже бяха разграничени или разведени, или ергени със съмнителни качества. Ако на всичкото от горната страна отсеем и тези, които бяха грозни като крокодили (да се знае, че аз не съм придирчива в това отношение, само че въпреки всичко кой ще се съвземе по този начин елементарно от злокобно първо впечатление), опциите понижават фрапантно.
Нещата бяха доста зле, само че аз не се помирявах с вероятността да остана сама.
п редставя
АЛИСИЯ И ТЕОРЕМАТА ЗА БЕЗКРАЙНАТА ЛЮБОВ
от Майте Уседа
размер: 432 стр.
цена 19,95 лева
ISBN 978-954-26-2250-5
превод: Светослава Славчева-Бонева
Любовна история с привкус на вино, възприятие за комизъм и неистини
Очаквайте на 25 юли!
За книгата
Когато брачният партньор ѝ умира при безразсъден случай, Алисия наследява фамилната винарна на остров Майорка и кучето му. Единственият проблем е, че тя няма никаква визия по какъв начин се прави вино. Също по този начин не обича кучета.
Шест години по-късно винарната е изправена пред финансов провал, а домашният ѝ любим се отнася към нея с равнодушие. Алисия се усеща безпределно самотна. Нима ориста е толкоз жестока, че не желае да ѝ даде втори късмет за благополучие?
Тогава в живота ѝ се появява Марко: млад и прелъстителен корсиканец, а на всичкото от горната страна и агроинженер, който е подготвен да даде на Алисия всичко, от което тя се нуждае. Въпреки това интуицията ѝ подсказва, че Марко е прекомерно добър, с цел да е същински. И се оказва права – сексапилният мъж с тайнствен взор крие минало, което може да унищожи всички очаквания на Алисия, както и нежната ѝ обич.
Интервю с Майте Уседа
Майте Уседа е родена през 1967 година в град Овиедо, Северна Испания. По съвет на околните си приключва бизнес информатика – „ специалността на бъдещето “, само че след години работа в разнообразни браншове, тя записва обществена активност – дисциплинираност, която се пробва да направи света по-добро място. Въпреки това нейната най-голяма пристрастеност си остава музиката. От дете свири на китара, композира песни и през 90-те е част от музикална група. Скокът от писане на песни към писане на романи е просто идната стъпка напред, метод да направи по-обширни историите, които измисля в няколко строфи.
Стилът на Майте Уседа се отличава с непринудените си разговори, които незабавно ни карат да почувстваме героите като същински. Един от персонажите в романа ѝ „ Алисия и теоремата за безкрайната обич “ е колумбиец и авторката влага доста старания, с цел да може читателят да „ чуе “ достоверната колумбийска тирада. В този смисъл прозата на Майте е обгрижена и елегантна, обогатена от прелестно възприятие за комизъм и огромна доза оптимизъм. Дори най-драматичните моменти тя смекчава с подигравателен и занимателен език.
В момента Майте живее дружно със фамилията си в една вила на брега на Атлантическия океан.
Ще ни разкажете ли малко повече за креативния си път?
Родена съм в провинция Астуриас, в Северна Испания. Учих бизнес информатика и работих в разнообразни браншове, а когато се омъжих, се реалокирах в Мадрид. След раждането на сина ми се грижих за него и в това време се записах да изучавам обществени действия – дисциплинираност, която е доста по-близка до мен.
През 2009 година започнах да пиша първия си разказ „ Кулата на ангелите “, с цел да ревизира дали съм способна на сходно нещо. В края на 2012 година я разгласих в платформата на „ Амазон “ и позитивните мнения ме въодушевиха да продължа да пиша.
През 2014 година в същата платформа разгласих „ Любов за Ребека “. Романът беше в класацията за бестселъри на „ Амазон “ в продължение на 300 дни и беше преведен на британски и немски. След този триумф редакторът Емилио Алби от издателство „ Планета “ се свърза с мен. Каза, че е харесал книгата ми и когато довърша идната, да му пиша. Осем месеца по-късно я изпратих със боязън в сърцето. За благополучие, харесаха „ Алисия и теоремата за безкрайната обич “ и ѝ дадоха късмет.
За какво се споделя в „ Алисия и теоремата за безкрайната обич “?
В романа се споделя за намирането на половинка в интернет, за изгодите и неудобствата на обществените мрежи и уеб сайтове за запознанства. 40 % от дамите, които търсят връзка, го вършат в интернет, а 40 % от мъжете я търсят в кръга си от познанства. Тези данни ме изненадаха, тъй като се оказва, че огромен % от мъже и дами са обречени в никакъв случай да не се намерят.
Какъв е жанрът на книгата и към каква публика е ориентирана?
Смятам, че романът е нещо приблизително сред чиклит и модерна сантиментална история. Насочен е към всички фенове на сантименталния род, които също се любуват на щипка конспирация, малко тайнственост и доста занимателни обстановки.
Разкажете ни за героите си.
Алисия овдовява рано и няма деца. Съпругът ѝ е бил винар от Майорка и след гибелта му тя би трябвало да се захване с бизнеса. Алисия обаче не знае нищо за лозята и би трябвало да се научи бързо. А би трябвало и да се грижи за кучето на брачна половинка ѝ, което на всичкото от горната страна я ненавижда, тъй като я свързва с изгубването на господаря му. След шест години непрестанна битка за поддържането на винарната и на прага на четиресетте, взема решение да се обърне към уебсайт за запознанства. Така среща Марко – прелъстителен корсиканец с обширни знания за винарството, който наподобява съвършен за нея.
Какво е необикновеното в „ Алисия и теоремата за безкрайната обич “?
Романът е написан с доста мощно възприятие за комизъм. Перипетиите на героинята, разказани от самата нея, са извънредно занимателни. Реших да напиша историята от първо лице, с цел да ѝ придам чувство за непосредственост и достоверност, даже и осъществяването да е по-сложно и изпълнено с опасности.
Освен това желаех да напиша история, която се развива във винарска маза. А в Испания има доста малко дами, притежатели на такива мазета, и по една случайност по-голямата част от тях са в Майорка. Благодарна съм на Кати Рибот от винарна „ Галмес и Рибот “ за това, че беше моята учителка и че ме направляваше с опитност и опит в света на виното. Беше наслаждение да се срещна с нея и да посетя биолозята ѝ.
В последна сметка и с помощта на всичко това, съгласно мен, се получи едно отлично лятно четиво.
Откъс
Представете си група маймуни, седнали пред няколко пишещи машини. Или още по-добре, представете си един милион маймуни, които пишат на машина по 10 часа дневно.
Какво мислите, че ще се случи?
Правилно, познахте. Отговорът е нищо или най-вече ще станем очевидци на безсмислено прахосани тонове хартия и един милион изпотрошени пишещи машини.
Но представете си, че вместо един милион маймуни вземем безконечен брой маймуни, които случайно тракат по клавишите на безчет машини в продължение на безконечен откъслек от време. Мислите ли, че ще съумеят да произведат логичен текст?
Отговорът е да.
Макар и мощно да се колебая, тъй като никой няма да стои и да чака на другия завършек на безкрая, с цел да види какво са свършили маймуните. Но щом бащите на статистиката настояват това, коя съм аз, с цел да го оборвам?
Работата е там, че в случай че приложа тази теорема в моя живот, това почти значи, че в случай че вероятността да се срещна със свободен мъж в случаен ден е 0,6 на 100, а вероятността този мъж да ми хареса е 0,4 на 100, то вероятността и двете събития да се случат в един и същи ден е 0,6 x 0,4 = 0,24 на 100.
А това си е много незначителна възможност.
Така стана ясно и математически потвърдено, че е по-лесно маймуните да препишат на машина „ Дон Кихот “, в сравнение с аз да си намеря гадже.
Освен в случай че времето ми на този свят не нарасне до безспир. Което е невероятно.
Не е ли депресиращо?
Забележка: Никога не съм била добра по математика, тъй че спестете си мненията.
След като се опознахме малко, позволете ми да ви кажа, че моето име е Алисия Андраде и съм на трийсет и девет години. Аз съм междинна на растеж, със едва телосложение и имам най-непокорната коса в страната. Ако катеричка скочи върху главата ми от короната на някой бор, ще се оплете като рак в рибарска мрежа. Но този факт, несъмнено, не е толкоз значим за актуалната история.
По-важното е, че на тези години стигнах до следното умозаключение за живота: щастието е изменник.
Но не в смисъл „ обръщам ти тил и не се занимавам с теб “, а „ повеждам те за ръка до върха на света и когато си най-благодарна, доверчива и спокойна – изключително последното – те бутам от ръба на скалата “.
Свободно рухване.
Съжалявам, че се вързвам на тези неща, и може би си мислите, че към този момент съм остаряла, с цел да имам вяра, че цялостното благополучие е непрекъснато положение на човешкото създание, само че истината е, че си имам аргументи.
Освен това се усещам безусловно объркана, което е нетипично за мен.
Аз съм практична жена. Когато желая нещо, се пробвам да го реализира, без да се възнамерявам изключително за последствията. Не знам дали това е минус или позитивно качество, допускам, че зависи от обстановката, само че от известно време ме връхлитат странни мисли за самотата и екзистенциалната праз-кой самонастанил се клошар, който отхвърля да се изнесе от къщата ти без опозиция.
Тогава разбрах, че би трябвало да направя нещо по въпроса. Все още бях млада и статистически видяно, в случай че не се случеше нещо неприятно, се очакваше продължителността на живота ми да е към осемдесет години. Как щях да запълня цялото оставащо ми време? С пачуърк? Та аз даже не можех да произнеса думата!
Бях сама, или по-точно бях останала сама. И макар че събрах храброст и съумях да продължа напред без вреди за прочувственото си здраве, истината е, че постоянно ми идваше да размахам бялото знаме.
Да го размахам и да го разкъсам.
А след това невъзмутимо да го подпаля. Или още по-добре – да го дам на кучето да си бърше задника в него, както правеше на килима ми.
Проклето пес.
Песента ми беше изпята. Така се усещах и нищо не можеше да смекчи унинието, което ме тровеше. Какво можех да чакам от живота? Вторият късмет – когато нещата в действителност се получават – се дава единствено във филмите или в книгите.
И се разиграва в следните сюжети:
Мъжът ти те зарязва, само че в теб се влюбва съседът ти, който е акушер-гинеколог, готин и на всичкото от горната страна занимателен. И той обича кучета като теб. Мъжът ти те зарязва, само че се запознаваш с любовта на живота си на опашката в супермаркета единствено три дни по-късно. Мъжът ти не те зарязва, ти го зарязваш, тъй като е смотаняк и в никакъв случай не те е правил щастлива. На идващия месец оперативният управител на компанията ти се пенсионира и се влюбваш в наследника му. И той в теб. Мъжът ти не те зарязва, нито ти го зарязваш. Всъщност той е починал и ти си останала сама и също така травмирана. Но на погребението му се запознаваш с непосредствен негов другар, който е пристигнал на опелото чак от Индия, където работи като доктор в една Неправителствени организации. След шест месеца заминаваш да живееш с него в Аурангабад.
Харесват ли ви тези оферти?
Само че забравете за тях! Никога няма да ви се случи сходно нещо!
Кой се е срещнал с любовта на живота си на опашката в супермаркета? Нека вдигне ръка. Ако си смъртоносно красива и неустоима персона, не влизаш в средностатистическия случай, тъй че си смъкна ръката.
В действителния живот нещата са по-скучни и това всички го знаем, и в случай че не сте по-малко взискателни и от екипа за посетители на някое токшоу, ще ви се наложи много да се потрудите, с цел да ви се даде втори късмет.
Шансовете понижават правопропорционално с повишаването на годините ви.
Да, незаслужено е, само че няма гише „ Рекламации “.
Заместете променливата „ брачен партньор “ с сътрудник, другар, гадже, „ приятелогадже “, „ другар за секс “ или който и да е различен термин, прилягащ на интимния ви приятел, и понятието „ самотност “ ще си остане непроменено и дразнещо непоклатимо през целия ви живот.
От друга страна, в романите младите вдовици провокират най-голяма жалост, тъй като умрелият брачен партньор най-често, дори наложително е незабравим мъж, който мъчно би могъл да бъде заместен. Но не и невероятно. Накрая постоянно изниква някой впечатляващ господин, който с лека ръка прави по този начин, че споменът за умрелия да се изпари в отвъдното и да потъне в давност в отсамното.
Освен в „ Призрак “.
Нали ме разбирате?
В действителния живот всичко е… по-сложно (в широооокия смисъл на думата). И то освен с втория късмет в любовта, с първия също (или там колкото пъти решите да пробвате).
Ако не вярвате, питайте мен, която бях една от тези вдовици, чийто необикновен брачен партньор е умрял напълно рано.
Преди шест години.
ШЕСТ!
И къде е вторият ми късмет? Заведен в досието „ Невъзможни случаи “?
Казват, че бракът е като асансьор; всички, които са извън, желаят да влязат и тези, които са вътре, желаят да излязат. Аз бях вътре, усещах се уютно и в добра компания, само че вратите на моя асансьор се отвориха ненадейно и ме изритаха на открито.
Толкова е просто.
Сега си вътре, след това не си.
Много ми се искаше да привикна със самотата и наличието ѝ да не ме изтезава толкоз. Но за какво беше толкоз мъчно? Защо не се помирявах? Понякога си мислех, че когато животът ни дава и ни лишава, го прави с някакъв предумисъл. Навярно желае да ни насочи към ориста ни. Но на мен ми беше пъклен мъчно да приема новото си съществуване. Преди имах всичко, бях докоснала небесата с върха на пръстите…
А след това го изгубих.
Но първите години в самотност не бяха най-тежките. Наскоро осъзнах, че нищо няма да се промени, в случай че не взема живота си в свои ръце. Бъдещето ми зависи единствено и само от мен. Нито от ориста, нито от провидението, нито от героите в сантименталните филми, в които, въпреки това, също нямам доверие.
Обаче аз съм подобен дебелоглав, че в случай че ориста се е прицелила със смъртоносното си оръжие в краката ми, аз започвах да подрипвам.
Въпреки че даже и по този начин беше невероятно да я избегна.
Затова взех решение да се възползвам от услугите на една онлайн организация за запознанства, чийто притежател, Нина Попова, като се изключи че беше рускиня, беше най-екстравагантната и загадъчна жена, която бях срещала. Бях се срещнала с нея преди две години и тя се зае напълно съществено със задачата да ми търси мъж. Не знам за какво го взе толкоз драговолно, може би ме е съжалила или пък е видяла в мен обезверена жена. Каквато и да е била повода, аз одобрих предлагането ѝ с предчувствието, че нещо в живота ми ще се преобърне, въпреки че по това време единственото, което действително се промени в живота ми, беше мъглявата ми концепция за мъжете.
Първият от листата беше Санти, гимназиален преподавател от Валенсия.
Възраст: 42.
Семейно състояние: разграничен.
Деца: 2.
Положителни черти: просветен и естествен външен тип.
Отрицателни черти: дълбока злост към някогашната му; най-после чак аз я намразих. Също по този начин имаше странния табиет да си бърка в лявото ухо с нокътя – непоносимо дълъг и извит – на дребния пръст.
Не стигнахме до интимности.
После излязох с Давид, притежател на ресторант в Менорка.
Възраст: 46.
Семейно състояние: разведен.
Деца: 1.
Положителни черти: доста сладкодумен, съдбоносен и също така купуваше вино от моята маза.
Отрицателни черти: външният му тип беше… ммм… Да се ограничим единствено до това, че имаше външен тип. Точка. На втората среща ми показа в детайли обобщение на любовните си умения. Нямаше трета среща.
Не стигнах до интимности с него, само че след известно време синът му ми изпрати известие, в което ми оферираше тройка.
Отговорих му доста учтиво – родителите ми и монахините от „ Робини на Светото сърце Исусово “ не бяха възпитавали мен и сестра ми Вирхиния във вербална експанзия – и го подканих общително да върви на майната си.
Накрая излязох с Жауме, търговец от Майорка, който доста пътуваше.
Възраст: 40.
Семейно състояние: самостоятелен.
Деца: няма, доколкото знае.
Положителни черти: радостен, жизнеспособен, интелигентен.
Отрицателни черти: прекомерно радостен, прекомерно жизнеспособен и прекомерно интелигентен.
Стигнахме до интимности, само че един ден отпътува на едно от пътешествията си и не го видях повече. Не ми разруши сърцето; в реалност не изпитах нищо. От началото знаех, че не е мъжът на живота ми. Забравих за него незабавно щом си помислих, че веднага като не намирам човек, който да обичам, то е единствено по моя виновност.
Бях станала… взискателна!
Неприятна дума.
Никога нямаше да си намеря мъж.
Въпреки че в своя отбрана би трябвало да отбележа, че и офертите на пазара не бяха да скачаш от благополучие. На моята възраст, на крачка от четиресетте, единствените свободни мъже бяха разграничени или разведени, или ергени със съмнителни качества. Ако на всичкото от горната страна отсеем и тези, които бяха грозни като крокодили (да се знае, че аз не съм придирчива в това отношение, само че въпреки всичко кой ще се съвземе по този начин елементарно от злокобно първо впечатление), опциите понижават фрапантно.
Нещата бяха доста зле, само че аз не се помирявах с вероятността да остана сама.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ